Номинация в категорията "Най-добър журналистически материал "

Репортерът на "Сега" Христо Николов бе задължен да плати за половинчасов разговор със служителка от пресцентъра на икономическото министерство, за да получи информация. Раздумката бе таксувана по графа "устни справка" и излезе 3 лева - по 1,50 лв. на всеки 15 минути.

Това е първият известен случаи, в който журналист купува време за разговор с държавен чиновник.

Тарифата обаче с утвърдена в началото на 2001 г. от финансовия министър Муравей Радев заради Закона за достъп до обществена информация и е публикувана в "Държавен вестник".

Преди месец Николов се обърна към пресцентъра с няколко въпроса на тема "Как пътуват държавните служители". Оттам му казаха да ги зададе писмено.

Онзи ден репортерът бе уведомен, че може да получи отговорите от компетентния служител. Николов бе поканен да се яви в Министерството на икономиката и да носи платежно нареждане за 3 лева, покриващи половинчасов разговор. След много молби от министерството се смилиха и му разрешиха да плати за по-бързо направо в касата им, а не но банков път.

На срещата обаче не се яви чиновникът, отговорен за пътуванията. При репортера от "Сега" дойде Румяна Екимова, една от служителките на пресцентъра, с предварително написани отговори. Започна да му ги чете на глас и му разреши да си води бележки.

След като завърши, Николова помоли журналиста да подпише протокол върху специална бланка, че е изслушал подготвената му информация. На протокола бяха отбелязани часът и минутата, в които служителката започна и свърши с четенето.

Тъй като разговорът продължи по-малко от 30 минути, тя любезно предложи да върне 1,50 лева. Според тарифата, издадена от Муравей Радев, ако гражданинът иска информацията писмено, плаща по 1,59 лв. на страница без ДДС. Ако предпочита на компактдиск плаща 5 лева, а на дискета - 1.20 лева. Смисълът бил да се върнат материалните разходи за информацията.